СТРАШНИЯТ ПЛЕН

Секунда след секунда изнизват се дните ми
пълзящи змии към бездната на ада…
Паяци сплитат косите ми,
врани носят изсъхнали клечки за моята клада.
Духове на изгорени в миналото вещици
шият черната ми рокля от коприва,
със своя кикот и писъци
укротяват душата ми дива.
Събрали се пред мен на куп
нищожества пълзящи, с пропити от грях червени очи
гледат и ме чакат с вятъра луд
да се довлача до тях и да утоля жаждата им с мойте солени сълзи…
Елате, съберете се долни твари,
изяще плътта ми,
зажаднели пресушете очите ми до край!
Болката ми нека върху вас се стовари,
вашият ад е отдавна чаканият от мене рай…
И когато се събудя от този сън кошмарен
вече няма да ме чака поредният съсипващ ден.
Ще бъде безкрайна нощ в свят за други нереален,
а душата ми ще бъде освободена от страшният плен.